Лука 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Исус изпраща дванадесетте апостоли

¹ И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

² И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

³ И каза им: Не вземайте нищо за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

⁴ И в която къща влезете, там седете, и оттам тръгвайте на път.

⁵ И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град, отърсете праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁶ И те тръгнаха, и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

⁷ А четверовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

⁸ други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁹ И рече Ирод: Йоан аз обезглавих; но кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

Исус нахранва петте хиляди

¹⁰ И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса какво бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] към един град, наречен Витсаида.

¹¹ А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

¹² И като започна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

¹³ Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за всички тия люде.

¹⁴ (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на купчини по около петдесет души.

¹⁵ Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁶ А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред народа.

¹⁷ И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

Изповедта на Петър за Христос

¹⁸ И веднъж, когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги: Според народа кой съм Аз?

¹⁹ А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; други пък, че един от старовременните пророци е възкръснал.

²⁰ Тогава им каза: А според вас кой съм? Петър в отговор рече: Божият Помазаник.

²¹ А Той им заръча и заповяда да не казват това на никого, като рече:

²² Човешкият Син трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

²³ Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²⁴ Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁵ Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁶ Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца, и на святите ангели.

²⁷ А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

Преображението

²⁸ И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

²⁹ И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

³⁰ И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

³¹ които се явиха в слава и говореха за смъртта. Му, която предстоеше да се изпълни в Ерусалим.

³² А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³³ И когато те се разделяха с Него, Петър рече на Исус: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три скинии, за Тебе една, за Мойсей една, и една за Илия, без да знае какво говори.

³⁴ И докато казваше това, дойде облак, та ги засени; и уче ни ците се уплашиха, като влязоха в облака.

³⁵ И дойде от облака глас, който каза: Това е Моят Син. Него слушайте!

³⁶ И когато престана гласът, Исус се намери самичък. И те замълчаха и през онези дни не казаха на никого нищо от това, което бяха видели.

Изцеляването на епилептичното момче

³⁷ И на следващия ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁸ И ето, един човек от народа извика: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁹ Дух го прихваща и той изведнъж закрещява, и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуска.

⁴⁰ И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴¹ Исус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴² И докато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмри нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му.

⁴³ И всички се удивяваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴⁴ Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁵ Но те не разбираха това слово; то бе покрито от тях, за да не го разберат; а бояха се да Го попитат за това слово.

Кой ще бъде по-голям?

⁴⁶ И повдигна се помежду им препиране кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁷ А Исус, като видя какво бе на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им рече:

⁴⁸ Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

⁴⁹ А Йоан проговаряйки, каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име и му забранихме, защото не ходи с нас.

⁵⁰ А Исус му рече: Недейте му забранява; защото, който не е против вас, откъм вас е.

Отхвърлен от самаряните

⁵¹ И когато се навършваха дните да се възнесе, Той обърна лицето Си към Ерусалим.

⁵² И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵³ Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

⁵⁴ Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁵ А Той се обърна, та ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси.]

⁵⁶ И отидоха в друго село.

Цената да следваш Христос

⁵⁷ А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще те следвам, където и да идеш.

⁵⁸ Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

⁵⁹ А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

⁶⁰ Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶¹ Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶² А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство.