Градове за левитите1 Господ говори още на Мойсей в Моавските полета при Йордан, срещу Ерихон, казвайки: 2 Заповядай на израиляните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им. 3 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни. 4 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакти от градската стена околовръст. 5 Да измерите извън града на източната страна две хиляди лакти, на южната страна две хиляди лакти, на западната страна две хиляди лакти, и на северната страна две хиляди лакти, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им. Градове-прибежища6 И от градовете, които ще дадете на левитите, да определите шест града, където могат да прибягват убийците; и към тях да прибавите още четиридесет и два града. 7 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града, заедно с пасбищата им. 8 И когато давате градовете от притежанието на израиляните, давайте от по-голямото повече, а от по-малкото дайте по-малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило. 9 Господ говори още на Мойсей, казвайки: 10 Кажи на израиляните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, 11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да могат да прибягват там убийците, които са убили човека погрешка. 12 Те да ви бъдат градове за убежище от отмъщение, за да не умре обвиненият в убийство, преди да се представи на съд пред обществото. 13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибежище. 14 Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат за прибежище. 15 Тези шест града да бъдат за прибежище на израиляните и на чужденеца, и на онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който е убил човек погрешка. 16 Ако е ударил някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 17 Ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и умре, убиец е; убиецът да се умъртви. 19 Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиец; когато го срещне, да го умъртви. 20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и умре, 21 или от омраза го удари с ръка и умре, този, който го е ударил да се умъртви; убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне. 22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал, 23 или ако, без да съгледа, събори върху него някакъв камък, от който може да умре и умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло, 24 тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби; 25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибягнал за убежище; и в него да живее до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро. 26 Но ако убиецът излезе когато и да е вън от пределите на града-прибежище, в който е прибягнал, 27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на града му за прибежище, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, той няма да бъде виновен за кръвопролитие; 28 защото убиецът трябва да стои в града-прибежище до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника, нека убиецът се върне в земята, която му е притежание. 29 Това да ви бъде съдебен закон през всичките ви поколения по всичките ви заселища. 30 Който убие някого, този убиец да се умъртви по думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви. 31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който – като виновен – заслужава смърт; но той да се умъртви. 32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в града-пребежище, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника. 33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. 34 Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Еова, обитавам всред израиляните. |