1 В същото време – казва Господ, – ще бъда Бог на всички Израилеви родове, и те ще бъдат Мой народ. 2 Така казва Господ: Народът, които оцеля от меча, намери благоволение в пустинята: Израил, да! Когато отидох да му дам почивка. 3 Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост. 4 Пак ще те съградя и ти ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тимпаните си. И ще излизаш на хорото на онези, които се веселят. 5 Пак ще насадиш лозя по самарийските планини; онези, които ги насадят, те ще ядат плода им. 6 Защото ще дойде ден, когато стражите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при Господа, нашия Бог. 7 Защото така казва Господ: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, народа Си, остатъка от Израил! 8 Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята, и заедно с тях слепия и куция, непразната заедно с раждащата; ще се върне тук голямо множество. 9 С плач ще дойдат; и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил, и Ефрем е първородният Мой. 10 Слушайте, народи, словото Господне, и известете по далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израил, Той ще го събере, и ще го пази, както овчар – стадото си. 11 Защото Господ е изкупил Яков, изкупил го е от ръката на по-силния от него. 12 И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион, и ще се стекат към благата Господни, към житото, виното и дървеното масло, и към рожбите на овцете и на говедата; и душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощяват вече. 13 Тогава ще се зарадва девицата в хорото, и юношите, и старите заедно; защото Аз ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им. 14 Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; и народът Ми ще се насити с Моите блага – казва Господ. 15 Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква чадата си и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма вече. 16 Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи; защото делото ти ще се възнагради – казва Господ, – и те ще се върнат от земята на неприятеля. 17 Има надежда за сетнините ти – казва Господ, – и чадата ти ще се върнат в своите предели. 18 Наистина чух Ефрем да оплаква участта си, казвайки: Наказал си ме, бях наказан като теле неучено на хомот; обърни ме и ще се обърна, защото Ти си Господ мой Бог. 19 Когато бях обърнат, разкаях се, и когато бях научен, плеснах се по бедрата; засрамих се, да, дори се смутих, понеже носех позора на младините си. 20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото откакто говорих против него, все си спомням за него; затова се вълнува сърцето Ми за него, и Аз наистина ще му покажа милост – казва Господ. – 21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си ходила; върни се, девице Израилева, върни се към тия твои градове. 22 Докога ще се скиташ насамнатам, дъще отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята: жена ще спаси мъжа. 23 Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя и в градовете ѝ, когато ги върна от плен; Господ да те благослови, Жилище на правдата, Святи хълме! 24 И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, земеделците и чергарите със стада. 25 Защото поих изнемощялата душа, наситих всяка отмаляла душа. 26 След това се събудих и размислих; и сънят ми беше сладък за мене. 27 Ето, идат дни – казва Господ, – когато ще засея Израилевия дом и Юдовия дом с човешко семе и с животинско семе. 28 И както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам и да наскърбявам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам – казва Господ. 29 В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата изтръпнаха; 30 но всеки ще умира за своето си беззаконие; всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат. 31 Ето, идат дни – казва Господ, – когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; 32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях – казва Господ. 33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни – казва Господ: Ще вложа закона Си вътре в тях, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; 34 и няма вече да учат – всеки ближния си и всеки брата си – и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия сред тях – казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече. 35 Така казва Господ, Който е дал слънцето за светлина денем и наредби за луната и звездите да бъдат светлина нощем, Който повдига морето и вълните му бучат; Господ на силите е името Му: 36 Ако изчезнат тези наредби отпред Мене – казва Господ, – тогава и Израилевото потомство ще престане да бъде довека народ пред Мене. 37 Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, и да се изследват основите на земята долу, тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което са сторили – казва Господ. 38 Ето, идат дни – казва Господ, – когато градът ще се съгради за Господа, от кулата Ананеил до портата на ъгъла; 39 и връвта за измерване още ще се тегли по-нататък, право до хълма Гарив, и ще завие към Гоат. 40 И цялата долина на труповете и на пепелта, и всичките ниви до потока Кедрон, до ъгъла на Конската порта към изток, ще бъдат святи пред Господа; градът няма да се изкорени, нито да се съсипе довека. |