Христовата жертва веднъж завинаги1 Защото, законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни непрестанно всяка година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. 2 Иначе те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове. 3 Но с тези жертви всяка година се на пом ня за греховете. 4 Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло; 6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. 7 Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о Боже“. 8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ С това Той отменя първото, за да постанови второто. 10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога, 13 и оттогава нататък чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. 14 Защото само с един принос Той направи съвършени завинаги онези, които се освещават. 15 А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал: 16 „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: 17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече“, 18 А където има опрощение за тези неща, там вече няма принос за грях. Призив за устояване19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дързост да влезем в светилището, 20 по новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени чрез поръсване от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който се е обещал; 24 и нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай, а увещавайки се един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съд, и на огнен гняв, който ще погълне противниците. 28 Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Онзи, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя, казва Господ“; и пак: „Господ ще съди народа Си“. 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог! 32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба лице в лице със страдания, 33 ту опозорявани с хули и оскърбления, ту като съучастници с тези, които също така страдаха. 34 Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот. 35 И тъй, не напускайте увереността си, за която има голяма награда. 36 Защото ви е нужно да издържите, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. 37 „Защото още твърде малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави. 38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ 39 Ние обаче не сме от онези, които се дръпват назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява. |