и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
Йеремия 6:26 - Библия ревизирано издание Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. Цариградски Дъщи на людете ми, опаши се с вретище И валяй се в пепел, Направи си сетувание като за единороден, Заплачи горко; Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас. Ревизиран Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. Верен Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас. Библия синодално издание (1982 г.) Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас. |
и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
В онзи ден Господ Йехова на Силите ви призова към плач и жалеене, към обръсване на главата и опасване с вретище.
Затова казах: Оставете ме; ще плача горко; не се мъчете да ме утешавате за опустошението на дъщерята на народа ми.
И вместо благоухание ще има гнилост, вместо пояс – въже, вместо накъдрени коси – плешивост, вместо нагръдник – опасване с вретище, и вместо красота – белези от изгаряне.
по тази причина това беззаконие ще ви бъде като пропукана част на издатина на висока стена, готова да падне, чието рухване става внезапно – в един миг.
Треперете, вие, охолни; смутете се, вие, нехайни; съблечете се и се оголете, и опашете кръста си с вретище.
По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители; защото мечът Господен погубва от единия край на страната до другия; никоя твар няма мир.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне бива заведено в плен.
И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.
Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.
Нека се чуе вопъл от къщите им, когато докарат внезапно полкове върху тях; защото изкопаха яма, за да ме хванат, и скриха примки за краката ми.
В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.
Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг.
Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.
Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.
Ето гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!
За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите – жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.
Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.
Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.
Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.
Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.
Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;
Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.
Ще обърна пируванията ви в жалеене и всичките ви песни – в плач; ще сложа вретище на всички кръстове и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене, като за единороден син, и краят му ще бъде като ден на горчивина.
понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
а на Давидовия дом и на йерусалимските жители ще излея дух на благодат и моление; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.