Йеремия 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Насип против Ерусалим

¹ Вениаминци, бягайте от Ерусалим, затръбете в Текоа и издигнете знак в Бет-Акерем, защото зло предстои от север и голяма погибел.

² Красивата и изнежена жена – Сионовата дъщеря – ще изтребя.

³ Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатри около нея, ще пасат всеки на мястото си.

⁴ Ще извикат: Гответе война против нея, станете и нека тръгнем по пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки.

⁵ Станете и нека вървим през нощта, и да съборим палатите ѝ,

⁶ защото така казва Господ на силите: Отсечете дърветата ѝ, и издигнете насип против Ерусалим; този град трябва да бъде наказан – само насилие има в него.

⁷ Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.

⁸ Приеми поука, Ерусалиме, да не би да се отвърне душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

⁹ Така казва Господ на силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе; простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

¹⁰ Кому да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и те не могат да чуват; ето, словото Господне стана обект на присмех за тях, не намират наслада в него.

¹¹ Затова съм пълен с яростта на Господа, уморих се да се въздържам. Ще я излея върху децата по улиците и върху събранието на младежите, ще бъдат грабнати мъж с жена, старец заедно с престарял.

¹² Къщите им ще преминат у други, заедно с нивите и жените им, защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна – казва Господ. –

¹³ Защото от малък до голям – всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.

¹⁴ Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казвали: Мир, мир! А пък мир няма.

¹⁵ Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят. Затова ще паднат след падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа – казва Господ.

¹⁶ Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте; и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Не щем да ходим по него.

¹⁷ Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата. Но те рекоха: Не щем да слушаме.

¹⁸ Затова чуйте народи, и ти, Израилево събрание, знай какво ще им се случи.

¹⁹ Чуй, земьо! Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, плод на помислите им, защото не послушаха словата Ми, а колкото за закона Ми – те го отхвърлиха.

²⁰ Защо ми е ливанът, който донасят от Шева, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви – угодни.

²¹ Затова така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред този народ препънки, в които ще се спъват бащи и синове заедно; съседът и приятелят му ще загинат заедно.

²² Така казва Господ: Ето, народ иде от северната страна, велик народ ще се повдигне от краищата на земята.

²³ Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, наредени като воини за бой, против тебе, дъще Сионова.

²⁴ Откакто чухме вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки, като на жена, която ражда.

²⁵ Не излизайте на полето и на път не ходете, защото мечът на врага и ужас са от всяка страна.

²⁶ О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

²⁷ Поставих те за изпитател и крепост между народа Ми, за да можеш да знаеш и да изследваш пътя му.

²⁸ Те всички са непоправими отстъпници, които разпространяват клевети; мед и желязо са; те всички са развратители.

²⁹ Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня: леярят го топи напразно, защото злите не се отделиха.

³⁰ Сребро за смет ще ги нарекат, защото Господ ги е отхвърлил.