La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Второ Коринтяни 7:10 - Библия ревизирано издание

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

Ver Capítulo

Ревизиран

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт.

Ver Capítulo

Верен

Защото скръбта по Бога води до спасително покаяние, за което не съжаляваш; но скръбта на света докарва смърт.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.

Ver Capítulo

Библия синодално издание (1982 г.)

Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Ver Capítulo
Otras versiones



Второ Коринтяни 7:10
32 Referencias Cruzadas  

А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.


Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа. А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.


Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.


А Ахитофел, като видя, че съветът му не бе възприет, оседла осела си, стана и отиде у дома си, в своя град. И като нареди домашните си работи, се обеси. Така умря; и беше погребан в бащиния си гроб.


Ахаав се прибра у дома тъжен и огорчен заради думите, които езраелецът Навутей му каза: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, обърна лицето си и не яде хляб.


понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.


Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.


За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.


Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.


Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?


По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.


С плач ще дойдат и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни реки през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е Моят първороден.


А онези от тях, които избегнат, като се избавят, ще бъдат по планините като гълъбите по долините – всички те плачещи, всеки за беззаконието си.


И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.


а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.


А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.


И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.


Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.


А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.


Като чуха това, те престанаха да възразяват и славеха Бога, като казваха: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.


Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа


да не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали.


Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.


А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.


И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.