Четвърто Царе 4:40 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него. Цариградски После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат. Ревизиран После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. Верен После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат. Библия ревизирано издание После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него. Библия синодално издание (1982 г.) Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат. |
Тогава тя каза на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми ли?
Пак прати царят при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори, и му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник, като се изкачи, дойде, коленичи пред Илия и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. И той се изкачи при него; и ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.
И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха.
И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
Но сега, прости, моля, греха ми само този път, и помолете се на Еова, вашия Бог, да вдигне от мене само тази смърт.
После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива; (затова се наименува онова място Мера.)
змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
И ето благословението, с което Божият човек Мойсей благослови израиляните преди смъртта си.