Първо Царе 23:14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Давид живееше в пустинята на недостъпни места и из хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Цариградски А Давид седна в пустинята в крепки места, и седеше на една гора в пустинята Зиф. И търсеше го Саул всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Ревизиран А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Верен А Давид стоеше в пустинята в непристъпни места и остана в планините на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръката му. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. Библия ревизирано издание А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. Библия синодално издание (1982 г.) А Давид прекарваше в пустинята по непристъпни места и сетне на планината в пустиня Зиф. Саул го търсеше всеки ден; но Бог не предаде Давида в ръцете му. |
Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села.)
И царят заповяда на сина си Ерамеил, на Серая, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях Господ ме избави.
И тъй, Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в гората.
И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни зло, ни престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме гониш, за да отнемеш живота ми.
Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка; няма по-добро за мене от това да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всички предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.