Първо Царе 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид опазва живота на Саул

¹ След това Давид излезе оттам и заживя в недостъпните места на Ен-Геди; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му: Ето, Давид е в пустинята Ен-Геди.

² И тогава Саул взе три хиляди мъже, избрани измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите на дивите кози.

³ И дойде при овчите кошари край пътя, където имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.

⁴ И мъжете на Давид му рекоха: Ето деня, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

⁵ А после Давид се смути в сърцето си, задето бе отрязал Сауловата мантия.

⁶ И рече на мъжете си: Да не ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

⁷ С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да се вдигнат против Саул. А Саул стана, излезе от пещерата и отиде по пътя си.

⁸ После стана Давид, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна назад, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

⁹ И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

¹⁰ Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

¹¹ Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни зло, ни престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме гониш, за да отнемеш живота ми.

¹² Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе, обаче моята ръка не ще се вдигне против тебе.

¹³ Какво казва поговорката на древните: От беззаконници произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се вдигне против тебе.

¹⁴ След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

¹⁵ Господ нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе; нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

¹⁶ И като изговори Давид тези думи на Саул, рече Саул: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

¹⁷ И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.

¹⁸ И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ ме бе предал в ръцете ти, ти не ме уби.

¹⁹ Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

²⁰ И сега ето, познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

²¹ Сега закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

²² И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на укрепеното място.