Плачът на Йеремия 2:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Казват на майките си: Къде има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в майчините си прегръдки. Цариградски Думат на майките си: Де има жито и вино? – Като премират в стъгдите на града както смъртно ранени, Като се излива душата им в пазухата на майките им. Ревизиран Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си. Верен Казват на майките си: Къде има жито и вино? – докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“, и предават дух в майчините си прегръдки. Библия ревизирано издание Казват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си. Библия синодално издание (1982 г.) Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки. |
Изливам душата си като си припомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.
Уповавайте се на Него, люде на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села.)
Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа; пълни с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.
Затова ще Му определя дял сред великите и Той ще раздели плячка със силните, защото изля душата Си на смърт и към престъпници беше причислен; и защото взе върху себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.
Ще изпоядат жетвата ти и хляба ти, който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; ще изпоядат овцете ти и воловете ти, ще изпоядат лозята ти и смокините ти, ще разбият с меч укрепените ти градове, на които ти се уповаваш.
Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
Но ще укрепя мишците на вавилонския цар и ще сложа меча Си в ръката му; а мишците на Фараон ще строша и той ще охка пред него, както охка смъртно ранен човек.