В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат.
Матей 15:32 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Исус повика учениците Си и рече: Жално ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя. Más versionesЦариградски А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят. Ревизиран А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя. Новият завет: съвременен превод Исус извика учениците си и им каза: „Жал ми е за тези хора, защото са с мен вече трети ден и сега нямат нищо за ядене. Не искам да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя към къщи.“ Верен А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ Библия ревизирано издание А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. |
В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат.
Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме; а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.
Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хлябове, че да нахраним такова голямо множество?
А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат овчар.
И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш да сториш нещо, смили се над нас и помогни ни.
А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, без да се открие у Него грях.