Лука 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Вярата на стотника

¹ След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, Исус влезе в Капернаум.

² А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

³ И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

⁴ И те дойдоха при Исуса, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁵ защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁶ А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁷ затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸ Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.

⁹ Като чу това, Исус му се почуди, обърна се и рече на вървящия след Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

¹⁰ И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

Исус възкресява сина на вдовицата

¹¹ А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹² И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹³ И Господ, като я видя, смили се над нея и рече ѝ: Недей плака.

¹⁴ Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁵ И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

¹⁶ И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и: Бог посети Своите люде.

¹⁷ И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

Исус и Йоан Кръстител

¹⁸ И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

¹⁹ И Йоан повика двама от учениците си, та ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰ И като дойдоха при Него човеците, рекоха: Йоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²¹ И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина подари зрение.

²² Тогава в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

²³ И блажен оня, който не се съблазни поради Мене.

²⁴ А когато си отидоха пратените от Йоан, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

²⁵ Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁶ Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁷ Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ми пред Тебе“.

²⁸ Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁹ (И всичките люде и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, защото бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

³⁰ А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, понеже не бяха се кръстили от него.)

³¹ А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

³² Те приличат на деца, седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.

³³ Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: Бяс има.

³⁴ Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешни ците.

³⁵ Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

Исус помазан с миро

³⁶ И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁷ И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁸ И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото.

³⁹ А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, казваше в себе си: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

⁴⁰ А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!

⁴¹ Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият петдесет.

⁴² И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴³ В отговор Симон рече: Мисля, че онзи, на когото е простил повечето. А Той му каза: Право си отсъдил.

⁴⁴ И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁵ Ти целувка не Ми даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁶ Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁷ Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много); а на когото малко се прощава, той малко обича.

⁴⁸ И рече ѝ: Прощават ти се греховете.

⁴⁹ И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и грехове прощава?

⁵⁰ И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.