La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Даниил 5:20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, та да постъпва гордо, той бе свален от царския си престол, славата му се отне от него

Ver Capítulo

Цариградски

Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него,

Ver Capítulo

Ревизиран

Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,

Ver Capítulo

Верен

Но когато сърцето му се надигна и духът му закоравя в гордостта, той беше свален от царския си престол и славата му се отне от него.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него

Ver Capítulo



Даниил 5:20
27 Referencias Cruzadas  

При все това те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха в Господа, своя Бог.


Но Езекия не отдаде почит към Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна на него и на Юда, и на Ерусалим.


А още се и вдигна против цар Навуходоносор, който го бе заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си, и упорства в сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Израилевия Бог.


Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове; защото в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.


Още ли се надигаш против народа Ми и не го пускаш?


И Фараон прати да видят, и ето, от добитъка на израиляните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараон бе упорито и той не пусна народа.


Гордостта предшества погибелта, високоумието – падението.


Мерзост пред Господа е всеки с горделиво сърце, но можеш да се обзаложиш, че той няма да остане ненаказан.


Сниши се и седни в пръстта, девице, Дъще вавилонска; Седни на земята, а не на престол, Дъще халдейска; защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.


Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, защото падна главното ви украшение, славната ви корона.


Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на този град и на всичките му села всичкото зло, което изрекох против него, защото закоравиха врата си и не искат да слушат словото Ми.


Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място, защото разрушителят на Моав ще възлезе против тебе и ще съсипе крепостите ти.


Така казва Господ: Ще паднат и онези, които подпират Египет и гордата му сила ще се сниши; от Мигдол до Сиина ще паднат в него от меч – казва Господ Еова. –


Затова така казва Господ Еова: Понеже се е издигнал високо и понеже е вдигнал върха си сред гъстите корони, и сърцето му се надигна поради височината му,


И царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.


А дето е заповядано да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят.


Всичко това постигна цар Навуходоносор.


Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.


Тогава козелът се възгордя много; но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове.


Казвам ви, че тоя слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.


но увещавайте се един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.


И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не си ли тръгна?