Изход 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гПоразяване на добитъка 1 Тогава Господ рече на Мойсей: Иди при Фараон и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 2 Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш, 3 ето, Господнята ръка ще падне върху добитъка ти, който е на полето, върху конете, върху ослите, върху камилите, върху говедата и овцете – тежък мор ще настане. 4 И Господ ще постави разлика между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израиляните нищо няма да умре. 5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това в тази земя. 6 На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израиляните нищо не умря. 7 И Фараон прати да видят, и ето, от добитъка на израиляните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараон бе упорито и той не пусна народа. Поразяване с гнойни циреи 8 Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Мойсей към небето пред Фараон; 9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на хората и на животните възпаление с гнойни циреи по цялата Египетска земя. 10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараон, Мойсей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и на животните. 11 И магьосниците не можаха да устоят пред Мойсей поради възпалението; защото циреи имаше по магьосниците, както и по всички египтяни. 12 Но Господ закорави сърцето на Фараон, и той не ги послуша, както Господ беше говорил на Мойсей. 13 След това Господ рече на Мойсей: Стани утре рано и застани пред Фараон, и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 14 Защото този път Аз ще изпратя всичките Си напасти върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. Поразяване с град 15 Защото сега ще простра ръка, за да поразя тебе и народа ти с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята. 16 Пък и не съм ли те нарочно издигнал, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят. 17 Още ли се надигаш против народа Ми и не го пускаш? 18 Ето, утре около този час ще пратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес. 19 Сега прати да приберат скоро добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градът ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се намери на полето и не се прибере вкъщи; и те ще измрат. 20 И така, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите си и добитъка си; 21 а който не обърна внимание на словото Господне, остави слугите си и добитъка си на полето. 22 Тогава Господ каза на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя. 23 И Мойсей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и се сипеше огън по земята; и Господ прати град по Египетската земя. 24 Така имаше град и огън, размесен с града, град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ. 25 В цялата Египетска земя градът изби всичко, което беше на полето, и човек, и животно; градът очука и всичката трева по полето, и изпочупи всичките дървета по полето. 26 Само в Гошенската земя, където бяха израиляните, не удари град. 27 Тогава Фараон изпрати да повикат Мойсей и Аарон и рече им: Този път съгреших; Господ е праведен, а аз и народа ми сме нечестиви. 28 Помолете се на Господа; нека спрат тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да ви задържам. 29 А Мойсей му каза: Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. 30 Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога. 31 (Ленът и ечемикът бяха изпобити, защото ечемикът беше на класове, а ленът връзваше семе; 32 но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.) 33 И тъй, Мойсей напусна Фараон и излезе извън града, и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. 34 Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът, и гръмовете, той продължи да греши и закоравя сърцето му, на него и на слугите му. 35 Сърцето на Фараон се закорави, и той не пусна израиляните, както Господ бе говорил чрез Мойсей. |