А народът мълчеше и не му отговори ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.
Притчи 11:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Лишеният от мъдрост презира ближния си, а благоразумният човек мълчи. Цариградски Скодоумний презира ближния си; А благоразумний человек мълчи. Ревизиран Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи. Верен Който презира ближния си, няма разум, а благоразумният човек мълчи. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Който презира ближния си, е неразумен, а разумният човек запазва мълчание. Библия ревизирано издание Който презира ближния си, е скудоумен; а благоразумният човек мълчи. Библия синодално издание (1982 г.) Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи. |
А народът мълчеше и не му отговори ни дума; защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.
Чрез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва.
И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
Който, като беше охулван, с хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;
Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти, като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях.
Но някои лоши човеци казаха: Тоя ли ще ни избави? И го презираха, и не му принесоха дарове; а той се правеше, че не чува.