Съдии 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Авимелех

¹ След това Авимелех, Ерова-аловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

² Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всички Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

³ И братята на майка му изказаха всички тези думи за него на всеослушание пред всички сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелех, защото рекоха: Той ни е брат.

⁴ И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Баал-Берит; и с тях Авимелех нае едни суетни и празноглави мъже, които вървяха след него.

⁵ И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-малкият Ероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

⁶ Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха, и отивайки, поставиха Авимелех за цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

⁷ А когато се извести това на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

⁸ Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее и казали на маслината: Царувай над нас.

⁹ Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдават почит на Бога и на човека, и да ида да се развявам над дърветата?

¹⁰ Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

¹¹ Но смокинята им отговорила: да оставя ли сладостта си и добрия си плод, и да ида да се развявам над дърветата?

¹² После дърветата казали на лозата! Ела ти царувай над нас.

¹³ Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното си, което весели Бога и човека, и да ида да се развявам над дърветата?

¹⁴ Накрая всички дървета казали на тръна: Ела ти царувай над нас.

¹⁵ А трънът казал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да изгори ливанските кедри.

¹⁶ И тъй, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелех за цар и ако сте се отнесли добре с Ероваал и с дома му и ако сте му сторили, както извършеното от ръцете му заслужава, –

¹⁷ (защото баща ми воюва за вас и постави в опасност живота си, за да ви избави от ръката на Мадиам;

¹⁸ а днес сте въстанали против бащиния ми дом и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелех, сина на слугинята му, за цар на сихемските мъже, защото ви е брат,)

¹⁹ и тъй, ако днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех, а нека се радва и той на вас!

²⁰ Но ако не, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън от сихемските мъже и от Миловия дом и да изгори Авимелех!

²¹ Тогава Йотам побягна, избяга и отиде в Беер, и живя там поради страха от брат си Авимелех.

²² И Авимелех царува над Израил три години.

²³ А Бог прати дух на озлобление между Авимелех и сихемските мъже, и сихемските мъже изневериха на Авимелех,

²⁴ за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелех, брат им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

²⁵ И сихемските мъже поставиха засади против него по върховете на хълмовете, и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелех.

²⁶ И дойде Гаал, Ебедовият син, с братята си, и заминаха за Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

²⁷ И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелех.

²⁸ Тогава Гаал, Ебедовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? И не е ли Зебул настойникът му? Слугувайте на мъжете на сихемовия баща Хамор; а нему защо да слугуваме ние?

²⁹ Защо не бяха тези люде под моята ръка! Тогава аз бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Свикай цялата си войска и излез!

³⁰ И когато чу Зебул, управителят на града, думите на Гаал, Ебедовия син, гневът му пламна.

³¹ И прати тайно вестители до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, Ебедовият син, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те настройват града против тебе.

³² Затова стани през нощта, ти и мъжете, които са с тебе и постави засади по полето.

³³ И на сутринта, щом изгрее слънцето, стани рано и се спусни върху града; и, ето, когато Гаал и мъжете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи според случая.

³⁴ И тъй, през нощта Авимелех и цялата му войска станаха и поставиха четири дружини в засада при Сихем.

³⁵ И Гаал, Ебедовият син, излезе и застана при градската порта; и Авимелех, и войниците, които бяха с него, станаха от засадата.

³⁶ А когато видя людете, Гаал рече на Зебул: Ето, люде слизат от върховете на планините. А Зебул му каза: Сянката на планините ти се вижда като човеци.

³⁷ Гаал пак проговори: Виж, люде слизат посред местността и една дружина идва покрай дъба на запитвача на духове.

³⁸ Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти, като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях.

³⁹ Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и се би с Авимелех.

⁴⁰ И Авимелех го подгони; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до портата.

⁴¹ И Авимелех остана в Арума; а Зебул изпъди Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

⁴² А на сутринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелех.

⁴³ Тогава той взе мъжете си, раздели ги на три дружини и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизат от града, стана против тях и ги порази.

⁴⁴ И Авимелех, и дружините, които бяха с него, се спуснаха и застанаха при градската порта; две дружини се хвърлиха върху всички, които бяха по полето, и ги поразиха.

⁴⁵ И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града; и изби народа, който беше в него, разори града и го посея със сол.

⁴⁶ А всички жители на Сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Берит.

⁴⁷ И известиха на Авимелех, че всички жители на Сихемската кула се били събрали.

⁴⁸ Тогава Авимелех се качи на планината Цалмон – той и всички мъже, които бяха с него; и Авимелех взе брадва в ръка, и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на мъжете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

⁴⁹ И така, всичките люде отсякоха всеки клона и като тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги на укреплението, и, като бяха хората вътре, запалиха укреплението, тъй че всички мъже от Сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.

⁵⁰ След това Авимелех отиде в Тебец и разположи стан против Тебец и го превзе.

⁵¹ Но сред града имаше яка кула, където прибегнаха всички мъже и жени – всички градски жители – та се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

⁵² Но Авимелех, като стигна до кулата, я нападна и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

⁵³ Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава и му строши черепа.

⁵⁴ И той бързо извика към оръженосеца си и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И оръженосецът му го прободе, та умря.

⁵⁵ И израиляните, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

⁵⁶ Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

⁵⁷ Бог въздаде също на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклятието, произнесено от Йотам, Еровааловия син.