Исаия 42:14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Дълго време мълчах – казва Той. – Търпях и се сдържах; но сега викам като жена, която ражда, погубвам и същевременно поглъщам. Цариградски От много време млъкнах, Останах тих, удържах себе си: Сега ще викна както раждащата: Ще низвърна купно и погълна. Ревизиран За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна. Верен Дълго време мълчах, останах тих, въздържах се. Но сега ще извикам като раждаща жена, ще погубя и същевременно ще погълна. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Аз дълго мълчах, бях безмълвен и се сдържах, сега ще викам като родилка, ще стена и ще дишам тежко. Библия ревизирано издание За дълго време мълчах, казва Той, останах тих, въздържах Себе Си; но сега ще извикам като жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна. Библия синодално издание (1982 г.) Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; |
Понеже си сторил това и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.
По тази причина Господ ще чака, за да се смили над вас, Той се въздига, за да ви покаже, че ви жали, защото Господ е Бог правосъден. Блажени всички, които Го чакат.
И от кого си се уплашила и се боиш, та да Ме излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраниш в сърцето си? Не е ли защото Аз дълго мълчах, та ти престана да се боиш от Мене?
След всичко това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
Ти Ме отхвърли – казва Господ, – отстъпи назад. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост.
Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.
Господ не можа повече да търпи злите ви дела и мерзостите, които вършихте, затова земята ви запустя и стана за ужас и за проклятие, без жители, каквато е днес.
Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както и любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост,