Исаия 57 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Праведният загива и никой не взима това присърце; благочестивите се грабват от земята и никой не се замисля, че праведният е изтръгнат от злото, което има да дойде.

² Той отива в мир; които ходят в правотата си, ще почиват на леглата си.

³ А вие, синове на врачка, семе на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

⁴ На кого се присмивате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа –

⁵ вие, които се разпътвате от похот към идоли под всяко зелено дърво; които принасяте в жертва чадата си в деретата, и под разцепените канари?

⁶ Сред гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твое наследство и на тях изливаш ти възлияния, и принасяш хлебен принос. Ще мога ли да се омилостивя за тези неща?

⁷ На висок и величав хълм си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва.

⁸ Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си. Защото като си се отвърнала от Мене, си открила на друг леглото си, възкачила си се на него и си го отворила широко; сключила си съюз с онези, чието легло обичаш, и гледаш тяхната голота.

⁹ Отишла си и при царя с помади и си намножила ароматите си. Пратила си далеч посланиците си и си се унизила до дълбините на шеол.

¹⁰ Уморила си се от дългия път, но пак не си рекла: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.

¹¹ И от кого си се уплашила и се боиш, та да Ме излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраниш в сърцето си? Не е ли защото Аз дълго мълчах, та ти престана да се боиш от Мене?

¹² Аз ще покажа твоята праведност и твоите дела, не ще ти бъдат от полза.

¹³ Когато извикаш, нека те отърве сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете. А който се уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.

Утеха за съкрушения

¹⁴ И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя! Махнете спънките от пътя на Моя народ.

¹⁵ Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святий: Аз обитавам на високо и свято място, с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирения и да съживявам сърцето на съкрушения.

¹⁶ Защото няма да се съдя вечно с човеците, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм сътворил.

¹⁷ Поради греховната му алчност се разярих и го поразих, отвърнах лицето Си в гняв, но той упорито следваше пътя на сърцето си.

¹⁸ Видях пътищата му и ще го изцеля; и ще го водя, и ще възвърна утехата на него, и на онези, които го жалят.

¹⁹ Аз създавам плода на устните; мир, мир на далечния и близкия – казва Господ, – и Аз ще го изцеля.

²⁰ А нечестивите са като развълнуваното море, което не може да утихне, и чиито вълни изхвърлят тиня и кал.

²¹ Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.