Римляни 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Божията вярност

¹ Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването?

² Голямо е предимството във всяко отношение, но първо, защото на юдеите се повериха Божествените Писания.

³ Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното безверие ще унищожи ли Божията вярност?

⁴ Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: „За да се оправдаеш в думите си и да победиш, когато се съдиш“.

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)?

⁶ Да не бъде! Понеже тогава, как ще съди Бог света?

⁷ Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁸ И защо да не вършим зло, за да дойде добро (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим)? На такива осъждането е справедливо.

Няма праведен нито един

⁹ Тогава, каквоследва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях,

¹⁰ както е писано: „Няма праведен нито един;

¹¹ няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

¹² Всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един“.

¹³ „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят“. „Аспидова отрова има под устните им“.

¹⁴ „Техните уста са пълни с клевета и горест“.

¹⁵ „Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷ и те не знаят пътя на мира“.

¹⁸ „Пред очите им няма страх от Бога“.

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съда на Бога.

²⁰ Защото нито една плът няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закон; понеже чрез закона става само познаването на греха.

Оправдание чрез вяра

²¹ А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,

²² тоест, правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше,

²⁶ за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, тада се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, къде остава хваленето? Изключено е. Чрез какъв закон, чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичницитее.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните чрез вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.