Йов 41 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Можеш ли да извлечеш левиатана с въдица или да вържеш с въже езика му?

² Можеш ли да сложиш оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука?

³ Ще отправя ли към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?

⁴ Ще сключи ли завет с тебе, та да го вземеш за вечен слуга?

⁵ Можеш ли да играеш с него, като с птица? Или да го вържеш за забава на момичетата си?

⁶ Риболовците ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁷ Можеш ли прониза кожата му с харпуни или главата му с рибарски копия?

⁸ Сложи ръката си върху него; спомни си боя и не прави вече това.

⁹ Ето, надеждата да го хване някой е напразна; даже от вида му не отпада ли човек?

¹⁰ Няма човек толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹¹ Кой ми е дал по-напред, за да му се отплатя? Всичко, що има под цялото небе, е Мое.

¹² Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.

¹³ Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

¹⁴ Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.

¹⁵ Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли здраво споени;

¹⁶ Едната се допира до другата, така че и въздух не може да влезе между тях;

¹⁷ Прилепени са една за друга, държат се помежду си, така че не могат да се отделят.

¹⁸ Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.

¹⁹ От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.

²⁰ От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

²¹ Дишането му запалва въглища и пламък излиза от устата му.

²² Вратът му пращи от сила и всички уплашени отскачат пред него.

²³ Пластовете на месата му са слепени, твърди са по него, не могат да се поклатят.

²⁴ Сърцето му е твърдо като камък, дори по-твърдо от долния воденичен камък.

²⁵ Когато се изправя, силните се ужасяват, от страх се смайват.

²⁶ Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи, ни копие, ни пика, ни остра стрела.

²⁷ Той смята желязото за плява, медта за гнило дърво.

²⁸ Стрелите не могат да го накарат да бяга; камъните на прашката са за него като слама;

²⁹ тоягите се смятат за слама; той се присмива на дрънченето на копието.

³⁰ Сякаш остри камъни има по долните му части; оставя следикато белези от диканя върху тинята.

³¹ Кара бездната да ври като котел; превръща морето на казан за миро.

³² Оставя след себе си светла диря – някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

³³ На земята няма подобен на него, създаден да няма страх.

³⁴ Той вижда всичко, което е високо; цар е над всичките синове на гордостта.