Йов 41 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹ Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.

² Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?

³ Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

⁴ Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.

⁵ Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?

⁶ Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас!

⁷ Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.

⁸ Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.

⁹ Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.

¹⁰ Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.

¹¹ От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.

¹² От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.

¹³ Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.

¹⁴ На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.

¹⁵ Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват.

¹⁶ Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.

¹⁷ Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.

¹⁸ Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.

¹⁹ За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза.

²⁰ Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.

²¹ Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.

²² Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.

²³ Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.

²⁴ След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.

²⁵ На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.

²⁶ На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“