Йов 17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

¹ Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака.

² Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

³ Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене?

⁴ Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват.

⁵ Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

⁶ Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него.

⁷ Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка.

⁸ Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника.

⁹ Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си.

¹⁰ Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас.

¹¹ Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити.

¹² А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата.

¹³ Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

¹⁴ на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“

¹⁵ Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види?

¹⁶ Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“