Йов 29 - Библия ревизирано издание

Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

¹ И Йов продължи още беседата си, като казваше:

² О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

³ когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴ както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁵ когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

⁶ когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷ Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

⁸ Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

⁹ първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

¹⁰ гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

¹¹ ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

¹² защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³ Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁵ Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

¹⁶ Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

¹⁷ Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

¹⁸ Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

¹⁹ Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

²⁰ Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²¹ Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

²² След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

²³ очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

²⁴ Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

²⁵ Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.