Йов 16 - Библия ревизирано издание

Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

¹ Тогава Йов отговори:

² Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

³ Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

⁴ И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

⁵ Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

⁶ Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

⁷ Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

⁸ Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

⁹ Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

¹⁰ Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

¹¹ Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

¹² Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

¹³ Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

¹⁴ Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

¹⁵ Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

¹⁶ лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

¹⁷ ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

¹⁸ О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

¹⁹ Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

²⁰ Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

²¹ дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син – пред ближния му!

²² Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.