„Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.
Йеремия 45:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 „Ти казваш: „Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой“.“ Цариградски Рекъл си: Горко ми сега! защото Господ притури печал върх скърбта ми: запрях в стенанието си, и почивка не намирам. Ревизиран Рекъл си: Горко ми сега! защото Господ притури печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си, и не намирам почивка. Верен Ти казваш: О, горко ми, защото ГОСПОД прибави печал на скръбта ми! Изморих се от въздишането си и не намирам почивка. Библия ревизирано издание Казал си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка. Библия синодално издание (1982 г.) ти казваш: „горко ми! защото Господ притури скръб към болката ми; аз изнемогнах от въздишки, и покой не намирам“. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Рекъл си: Горко ми сега! Защото Господ прибави печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка. |
„Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.
Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.
Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва. Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.
Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана; постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам, направи ме пуст и да боледувам всеки ден.
Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност. И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове, защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.
Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,
Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме.