Исаия 21:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова краката ми се разтрепериха, болки ме обзеха като на родилка. Замаян съм от това, което чувам, и поразен от това, което виждам. Цариградски За това чреслата ми са пълни с болеж: Болезни ме обладаха както болезните на раждаща; Сгърбен съм та не мога да чуя; Смутен съм та не мога да видя. Ревизиран Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя. Верен Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя. Библия ревизирано издание Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя. Библия синодално издание (1982 г.) От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха като жена, когато ражда; залитам от това, което чувам. Зашеметен съм от това, което виждам. |
Ще се ужасят, спазми и скърби ще ги обхванат, ще се мъчат като жена, когато ражда. Ще се гледат един друг втренчено, лицата им ще пламтят.
Сърцето ми вика високо заради Моав – неговите бежанци са до Сигор, до Еглат Шелишия, изкачват се с плач нагоре. По пътя за Хоронайн плачат високо заради разрушението.
Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер.
Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.
Градовете ще бъдат превзети, крепостите – завладени. В онзи ден сърцата на юнаците сред Моав ще бъдат като сърце на жена в родилни мъки.
Ето неприятелят ще се надигне и ще полети като орел, и ще разпростре крилата си срещу Восор, а сърцето на храбрите едомци в оня ден ще бъде като сърце на жена в родилни мъки.“
вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отмаляха, обзеха го скръб и болки като на жена, която ражда.
Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна.
Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
Ще си казваш сутрин: „Дано да се мръкне!“ И ще си казваш вечер: „Дано да се съмне!“ – заради страха в сърцето ти и заради онова, което ще виждат очите ти.
Когато хората кажат: „В мир и безопасност сме“, тогава внезапно, както родилни болки бременна жена, ще ги връхлети гибел и никой няма да я избегне.