Исаия 21 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 21.

¹ Пророчество за крайморската пустиня. – Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.

² Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио: на всички стенания ще туря край.

³ От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.

⁴ Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене.

⁵ Готвят трапеза, разстилат покривки, – ядат, пият. „Ставайте, князе, мажете щитове!“

⁶ Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види.

⁷ И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, –

⁸ и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи;

⁹ и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.

¹⁰ О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих.

¹¹ Пророчество за Дума. – Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?

¹² Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.

¹³ Пророчество за Арабия. – В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански.

¹⁴ Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците;

¹⁵ защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.

¹⁶ Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, – и всичката слава на Кидар ще изчезне,

¹⁷ и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.