Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
Еклисиаст 2:4 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Наченах велики начинания: съградих си палати, насадих си лозя, Цариградски Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: Ревизиран Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя; Верен Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя, Библия ревизирано издание Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; Библия синодално издание (1982 г.) Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; |
Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.
„Нека има договор между мене и тебе, както беше между моя и твоя баща. Ето изпращам ти в дар сребро и злато; развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.“
След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи,
Съгради кули и в пустинята и изкопа там много кладенци; той имаше много добитък по долините и равнините, орачи и лозари по планините и в плодородните земи, понеже обичаше земеделието.
След това Соломон премести дъщерята на фараона от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото той казваше, че жена не бива да живее с него в дома на Давид, цар на Израил, място свято, защото в него е бил Господният ковчег.
Защото всеки вижда, че и мъдрите умират, тъй както глупавият и неразумният загиват и оставят имота си на други.
Ще запея за своя възлюбен, песен за лозето на своя възлюбен. Моят възлюбен имаше лозе на плодородната височина.
В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.