Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
Второ Летописи 30:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха. Цариградски И преминаха скороходците из град в град през Ефремовата и Манасийната земя и до Завулона; но те им се присмяха и подиграха се с тях. Ревизиран Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях. Верен И бързоходците преминаха от град в град през земята на Ефрем и Манасия, и до Завулон, но им се присмяха и се подиграха с тях. Библия ревизирано издание Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. Библия синодално издание (1982 г.) Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя, чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. |
Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе.
Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим.
Но те се присмиваха на Божиите пратеници, презряха славата Му и се подиграха с пророците Му, докато гневът на Господа не падна върху народа Му и за него вече нямаше спасение.
Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“
Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ – млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен.
Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.
Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне.
Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.
За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек.
Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“.
Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“
Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“