Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Римляни 15:25 - Новият завет: съвременен превод

Но сега отивам в Ерусалим, за да служа на Божиите хора там,

Вижте главата

Още версии

Цариградски

А сега отхождам в Ерусалим да послужа на светиите.

Вижте главата

Ревизиран

А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

Вижте главата

Верен

А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите,

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А сега отивам в Йерусалим, за да послужа на светиите.

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,

Вижте главата
Други преводи



Римляни 15:25
14 Кръстосани препратки  

На тръгване той им каза: „Ако Бог пожелае, ще се върна при вас.“ След това отплава от Ефес.


След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“


Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.


А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там.


След като отсъствах няколко години, аз дойдох в Ерусалим да донеса на своя народ благотворителни дарове и да принеса жертви.


Анания отговори: „Господи, мнозина са ми разказвали за този човек. Чух за всички злини, които е сторил на святите ти хора в Ерусалим.


Споделяйте благата си с Божиите хора, които са в нужда, и бъдете гостоприемни.


А ако е добре и аз да отида с тях, те ще тръгнат с мен.


Те много настойчиво ни молеха да им окажем привилегията да участват в служението за Божиите хора.


Ето защо помолихме Тит, който беше вече започнал това милосърдно дело, да ви помогне да го завършите.


Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните, а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.


Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му.