Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Марк 4:6 - Библия синодално издание (1982 г.)

а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна.

Вижте главата

Ревизиран

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.

Вижте главата

Верен

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Вижте главата
Други преводи



Марк 4:6
15 Кръстосани препратки  

Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?


защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.


А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.


А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.


Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;


Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.


и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви,


вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.


и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.


изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.


Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,


няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;