и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
Марк 4:39 - Библия синодално издание (1982 г.) И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. Още версииЦариградски И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма. Ревизиран И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. Новият завет: съвременен превод Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина. Верен А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. Библия ревизирано издание И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. |
и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –
от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли.
Запрети ли Той на морето – и то изсъхва, и всички реки пресъхват: посърнува Васан и Кармил, и вехне цветът на Ливан.
А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.