Лука 8:13 - Библия синодално издание (1982 г.) а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; Още версииЦариградски А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват. Ревизиран<Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Новият завет: съвременен превод Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. Верен Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. Библия ревизирано издание Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. |
Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
И ето, ти си за тях като забавен певец с приятен глас и който хубаво свири: те слушат твоите думи, ала ги не изпълняват.
Какво да ти сторя, Ефреме? Какво да ти сторя, Иудо? благочестието ви е като утринна мъгла и като роса, която скоро изчезва.
Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител.
вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.
Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата;
Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива полошо от първото.
С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и: „изкъпаната свиня – в тинната кал“.
Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени,