Галатяни 3 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 3.

¹ О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?

² Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?

³ Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?

⁴ Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!

⁵ Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?

⁶ Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.

⁷ Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.

⁸ И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.

⁹ И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,

¹⁰ а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.

¹¹ А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.

¹² А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.

¹³ Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),

¹⁴ та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.

¹⁵ Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.

¹⁶ Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.

¹⁷ Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.

¹⁸ Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.

¹⁹ Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.

²⁰ Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.

²¹ И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;

²² но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

²³ Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.

²⁴ И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;

²⁵ а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.

²⁶ Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;

²⁷ всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.

²⁸ Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.

²⁹ Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.