Йов 2:9 - Библия синодално издание (1982 г.)

И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!

Цариградски

Тогаз му рече жена му: Още ли държиш незлобието си? Похули Бога и умри.

Ревизиран

Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Верен

Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри!“

Библия ревизирано издание

Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Тогава жена му му каза: Още ли държиш на своята непорочност? Похули Бога и умри.

Йов 2:9 Кръстосани препратки

Битие 3:12

Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.

Битие 3:6

Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

Трето Царе 11:4

Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида.

Четвърто Царе 6:33

Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?

Йов 1:11

но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?

Йов 2:10

Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.

Йов 2:3

И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.

Йов 2:5

но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?

Йов 2:8

И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).

Левит 24:11

синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)

Малахия 3:14

Казвате: напразно е служенето Богу, и каква полза, че пазехме наредбите Му и ходехме в печална дреха пред лицето на Господа Саваота?

Съдии 14:17

И плака тя пред него седем дена, докле трая гощавката им. Най-сетне на седмия ден той ѝ я отгатна, понеже тя усилено го молеше. А тя отгатна гатанката на синовете на своя народ.