Йов 2:5 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁵ но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?

Цариградски

⁵ Но сега простри ръката си та се прикосни до костите му и до плътта му: да ли не ще те похули в лице?

Ревизиран

⁵ Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

Верен

⁵ Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му – дали няма да Те похули в лице!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁵ Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“

Библия ревизирано издание

⁵ Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁵ Но простри ръка сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

Йов 2:5 Кръстосани препратки

Първо Летописи 21:17

И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.

Йов 1:11

но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?

Йов 1:12

И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.

Йов 1:5

Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.

Йов 2:4

Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;

Йов 2:6

И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.

Йов 2:9

И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!

Псалми 39:10

Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.

Исаия 65:3

към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,

Исаия 8:21

И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.

Левит 24:11

синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше. И го доведоха при Моисея; (майка му се именуваше Саломит, Давриинова дъщеря, от Даново племе;)

Левит 24:15

и на синовете Израилеви кажи: който хули своя Бог, ще понесе греха си;

Откровение 12:10

И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.