Четвърто Царе 6:33 - Библия синодално издание (1982 г.)

³³ Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?

Цариградски

³³ И още като говореше с тях, ето, слезе при него вестителят; и рече: Ето, от Господа е това зло: какво вече да се надея на Господа?

Ревизиран

³³ И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; <а царят го превари> и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

Верен

³³ И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?

Съвременен български превод (с DC books) 2013

³³ Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“

Библия ревизирано издание

³³ И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

³³ И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?

Четвърто Царе 6:33 Кръстосани препратки

Битие 4:13

И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:

Четвърто Царе 3:10

И каза израилският цар: ах! Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава.

Четвърто Царе 7:1

Каза още Елисей: чуйте словото Господне! Тъй говори Господ: утре по това време една мяра чисто брашно ще ст рув а една сикла, и две мери ечемик една сикла при портите на Самария.

Йов 1:11

но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?

Йов 1:21

и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!

Йов 15:13

Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?

Йов 2:5

но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?

Йов 2:9

И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри!

Псалми 37:7

Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;

Псалми 37:9

Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.

Псалми 62:5

Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.

Притчи 19:3

Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.

Исаия 26:3

Твърдия по дух Ти пазиш в съвършен мир, защото на Тебе се уповава.

Исаия 50:10

Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.

Исаия 8:17

И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам.

Исаия 8:21

И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.

Йеремия 2:25

Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти – да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.

Плачът на Йеремия 3:37

Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?

Плачът на Йеремия 3:39

За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.

Йезекиил 33:10

И ти, сине човешки, кажи на дома Израилев: вие казвате тъй: „нашите престъпления и нашите грехове са върху нас, и ние чезнем в тях: как тогава можем да живеем?“

Амос 3:6

Тръби ли в град тръба, и да се не изплаши народът? Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?

Авакум 2:3

защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени.

Лука 18:1

Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

Второ Коринтяни 2:11

за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.

Второ Коринтяни 2:7

така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;

Първо Царе 31:4

И Саул рече на оръженосеца си: изтегли меча си и ме заколи с него, да не дойдат ония необрязани и ме убият и да се не подиграват с мене. Но оръженосецът не искаше, понеже се много боеше. Тогава Саул взе меча си и падна върху него.