Четвърто Царе 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Желязото плува

¹ И пророческите ученици ка-заха на Елисей: Ето, мястото, където живеем, при тебе, е тясно за нас.

² Нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А той отговори: Идете.

³ И един от тях каза: Благоволи да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.

⁴ И тъй, отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

⁵ А един от тях, като сечеше дърво, брадвата падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! Беше взета назаем!

⁶ А Божият човек попита: Къде падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там; и брадвата изплува.

⁷ И рече: Вземи си я. И той простря ръка, и я взе.

Елисей хваща в капан слепите сирийци

⁸ А сирийският цар воюваше против Израил и съветвайки се със слугите си, каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

⁹ Тогава Божият човек прати да кажат на Израилевия цар: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

¹⁰ И Израилевият цар прати съгледвачи до мястото, за което Божият човек му бе казал и го бе предупредил; и опази се оттам не веднъж и дваж.

¹¹ И сърцето на сирийския цар се смути поради това; и свика слугите си, и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?

¹² А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; но пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

¹³ И рече: Идете, научете се къде е, за да пратя да го заловят. И известиха му: Ето, в Дотан е.

¹⁴ Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска; и дойдоха през нощта и обиколиха града.

¹⁵ И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана, та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

¹⁶ А той отговори: Не бой се; защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.

¹⁷ И помоли се Елисей: Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата, та видя; и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

¹⁸ И когато сирийците се спуснаха към него, Елисей се помоли на Господа, казвайки: Порази тези люде със слепота. И Бог ги порази със слепота, както каза Елисей.

¹⁹ Тогава Елисей им рече: Не е този пътят, нито е този градът; последвайте ме и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

²⁰ И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и ето, бяха сред Самария.

²¹ А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?

²² А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

²³ И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха повече в Израилевата земя.

Гладът в обсадена Самария

²⁴ А след това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде да обсади Самария.

²⁵ И настана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор – за пет сребърника.

²⁶ И като минаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

²⁷ А той рече: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От гумното ли или от лина?

²⁸ И царят ѝ рече: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

²⁹ И тъй, сварихме моя син, та го изядохме; и на утрешния ден ѝ рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

³⁰ И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че върху снагата му има вретище.

³¹ Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

³² И когато изпрати един от хората си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата е пратил да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата; тропотът на нозете на господаря му не е ли след него?

³³ И докато още говореше с тях, ето, пратеникът дойде при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надявам вече на Господа?