Йеремия 3:25 - Библия синодално издание (1982 г.) Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, – ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, – и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог. Цариградски В посрамлението си лежим, И безчестието ни покрива ни; Защото съгрешихме Господу Богу нашему, Ние и отците ни, От младостта си дори до този ден, И не послушахме гласа на Господа Бога нашего. Ревизиран Да легнем в срама си, И да ни покрие нашето посрамление; Защото сме съгрешавали на Господа нашия Бог, Ние и бащите ни, От младостта си дори до днес, И не сме слушали гласа на Господа нашия Бог. Верен В срама си лежим, позорът ни ни покрива, защото съгрешихме против ГОСПОДА, своя Бог, ние и бащите ни, от младостта си и до този ден, и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Лежим в срама си и нашият срам ни покрива, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог – ние и предците ни, от младостта си до този ден, и не се вслушвахме в гласа на Господа, нашия Бог.“ Библия ревизирано издание Да легнем в срама си и да ни покрие нашето посрамване; защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог, ние и бащите ни, от младостта си – дори до днес, и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Да легнем в срама си и да ни покрие нашият позор, защото сме съгрешавали пред Господа, нашия Бог, ние и бащите ни, от младостта си чак до днес и не сме слушали гласа на Господа, нашия Бог. |
Ти не си и слушал, нито си знаел за това, и ухото ти по-напред не беше отворено; защото Аз знаех, че ти ще постъпиш вероломно, и от самата майчина утроба си наречен отстъпник.
Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, – идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.
Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу.
Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.
Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.
Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.
Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?
Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.
иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.
Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, – тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, –
За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?
Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам. Такова беше твоето поведение още от младини, че ти не слуша гласа Ми.
Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.
Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син – горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.
„Защо стоим? Сбирайте се, да идем в укрепените градове и там да загинем; защото Господ, Бог наш, ни е определил да загинем и ни дава да пием вода с жлъчка, задето сме грешили пред Господа.“
Нека побързат и дигнат плач заради нас, та из очите ни да се леят сълзи, и от клепките ни вода да тече.
И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
Не заради вас ще сторя това, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Червете се и се срамувайте от вашите пътища, доме Израилев.
те не ще се приближават до Мене, за да свещенодействуват пред Мене и да пристъпят до всички Мои светини, до Святая-святих, но ще носят на себе си срама си и гнусотиите си, които вършиха.
Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите – плешивост.
Като грозде в пустиня Аз намерих Израиля; като пръв плод на смоковница, в първото ѝ време, видях Аз бащите ви, но те отидоха при Ваал-Фегора и се предадоха на срамотии, и сами станаха мръсни като ония, които бяха обикнали.
И Аз ще стесня човеците, и те ще ходят като слепи, защото съгрешиха против Господа, и разхвърлена ще бъде кръвта им като прах, и плътта им – като смет.
А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?