и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
Исаия 26:16 - Библия синодално издание (1982 г.) Господи! бидейки в беда, той Те търсеше; изливаше тихи молитви, кога го постигаше Твоето наказание. Цариградски Господи, в скърбта притекоха към тебе: Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях. Ревизиран Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях. Верен ГОСПОДИ, в скръбта Те потърсиха, изляха молитвен шепот, когато наказанието Ти беше върху тях. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Господи, в беда Те търсиха. Шепнеха тихо молитви, когато ги застигаше Твоето наказание. Библия ревизирано издание Господи, в скръбта прибегнаха към Теб, изляха тайна молитва, когато наказанието Ти беше върху тях. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Господи, в скръбта си прибягнаха до Тебе, изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях. |
и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
И те му казаха: тъй казва Езекия: тоя ден е ден на скръб, наказание и посрама, защото младенците дойдоха до отвърстието на майчината утроба, но сила няма за раждане.
думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“
Ти, който живееш на Ливан, който си свил гнездо в кедрите! колко окаян ще бъдеш, кога те постигнат мъки като болки на жена, кога ражда!
Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.
И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.
И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.
Тогава синовете Израилеви рекоха Господу: съгрешихме; прави с нас всичко, що Ти е угодно, само ни избави сега.
Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;