Осия 7 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 7.

¹ Докато лекувах Израиля, откри се неправдата на Ефрема и злодейството на Самария; защото те лъжат; и крадец се вмъква, и разбойник граби по улици.

² Не помислят те в сърце си, че Аз помня всичките им злодейства; сега ги обикалят делата им; те са пред лицето Ми.

³ Със злодейството си веселят царя и с лъжите си – князете.

⁴ Те всички горят от прелюбодейство, като пещ, опалена от хлебаря, който престава да я подклажда, щом замеси тестото, и то възкисне.

⁵ „Денят е на нашия цар!“ казват князете, разпалени до болест от вино, а той протяга ръка към кощунците.

⁶ Защото с коварството си те правят сърцето си подобно на пещ; хлебарят им спи цяла нощ, а заран тя гори като пламтящ огън.

⁷ Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.

⁸ Ефрем се смеси с народите, Ефрем стана като пита необърната.

⁹ Чуждите поглъщаха силата му – и той не забеляза; седина го покри, а той не знае.

¹⁰ И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.

¹¹ И Ефрем стана като глупав гълъб – без сърце: призовават египтяни, отиват в Асирия.

¹² Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля; ще ги накажа, както бе казано в тяхното събрание.

¹³ Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.

¹⁴ И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.

¹⁵ Аз ги вразумявах и укрепях мишците им, а те замисляха зло против Мене.

¹⁶ Те се обръщаха, но не към Всевишния, станаха като неверен лък; ще паднат от меч князете им зарад дързостта на езика си; това ще бъде гавра над тях в земята Египетска.