Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.
Второзаконие 29:5 - Библия синодално издание (1982 г.) Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви; Цариградски И водих ви четиридест години по пустинята: дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ти не овехтяха на ногата ти. Ревизиран А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, Верен И Аз ви водих четиридесет години в пустинята. Дрехите ви не овехтяха на вас и обувката ти не се износи на крака ти. Съвременен български превод (с DC books) 2013 хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог. Библия ревизирано издание А Аз ви дадох за четиридесет години пътуване по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас и обувките на нито един от вас не овехтяха на крака му, Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Аз ви водих четиридесет години по пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не овехтяха на краката ви, |
Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.
ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.
синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;
ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не;
той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко (слово), което излиза из устата на Господа;
и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.
и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им – вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).