И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.
Битие 31:1 - Библия синодално издание (1982 г.) И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство. Цариградски И чу Яков думите на Лавановите синове, които говореха: Яков взе всичкия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби всичката тази слава. Ревизиран А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. Верен А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ Библия ревизирано издание А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков завладя целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. |
И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.
И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?
а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели.
Тъй казва Господ: да се не хвали мъдър с мъдростта си, да се не хвали силен със силата си, да се не хвали богат с богатството си.
Ето, всеки, който говори с притчи, може да каже за тебе: „каквато майката, такава и дъщерята“.
Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,
Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
Защото „всяка плът е като трева, и всяка човешка слава – като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът ѝ олетя;