Притчи 27 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 27.

¹ Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

² Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.

³ Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.

⁴ Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта?

⁵ По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.

⁶ Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.

⁷ Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

⁸ Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.

⁹ Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.

¹⁰ Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.

¹¹ Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.

¹² Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.

¹³ Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

¹⁴ Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.

¹⁵ Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:

¹⁶ който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.

¹⁷ Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.

¹⁸ Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.

¹⁹ Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.

²⁰ Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

²¹ Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)

²² Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.

²³ Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;

²⁴ защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?

²⁵ Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.

²⁶ Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви.

²⁷ И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.