Битие 17:17 - Библия синодално издание (1982 г.) И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди? Цариградски И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли? Ревизиран Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Верен Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ Библия ревизирано издание Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли? |
Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, и на Сарра беше престанало обикновеното у жените.
Сарра се засмя в себе си и рече: аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар.
И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.
Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.
Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
и излезе огън от Господа и изгори върху жертвеника всесъжението и тлъстината; и целият народ, като видя, извика от радост и падна ничком.
А те паднаха ничком и рекоха: Боже, Боже на духовете и на всяка плът! един човек съгреши, а Ти на цялото ли общество се гневиш?
И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
И припаднах (пак) пред Господа, молих се, както по-напред, четирийсет дена и четирийсет нощи, хляб не ядох и вода не пих, за всичките ви грехове, с които съгрешихте, като направихте зло пред Господа (вашия Бог) и Го разгневихте;
И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;
Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен и лежа дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и посипаха с пепел главите си.
И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу,
И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите;
Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.