Битие 17:17 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁷ Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“

Цариградски

¹⁷ И падна Авраам на лицето си и засмя се, и рече в сърцето си: На стогодишен человек ли ще се роди чадо? И Сарра, жена на деветдесет години, ще роди ли?

Ревизиран

¹⁷ Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Верен

¹⁷ Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?

Библия ревизирано издание

¹⁷ Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁷ И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди?

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁷ Тогава Авраам падна по лице и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която е на деветдесет години, ще роди ли?

Битие 17:17 Кръстосани препратки

Битие 17:18

Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“

Битие 17:3

Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него:

Битие 18:11

Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.

Битие 18:12

Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“

Битие 21:5

Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.

Битие 21:6

А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“

Битие 21:7

И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“

Първо Летописи 21:16

Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.

Йов 1:20

Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята

Йезекиил 1:28

Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо. Такова беше видението на образа на Господнята слава. Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.

Даниил 8:17

Той се приближи до мястото, където стоях. Когато дойде, аз така се ужасих, че паднах по лице. Той ми каза: „Знай, човешки сине, че видението се отнася за последните времена!“

Левит 9:24

И огън излезе от Господа и изпепели всеизгарянето и тлъстината върху жертвеника. Като видя това, целият народ извика от радост и падна молитвено на земята.

Числа 14:5

Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил.

Числа 16:22

А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“

Матей 2:11

И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове – злато, ливан и смирна.

Лука 1:18

Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Йоан 8:56

Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“

Второзаконие 9:18

После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.

Второзаконие 9:25

И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.

Иисус Навин 5:14

Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“

Иисус Навин 7:6

Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си.

Откровение 11:16

И двадесет и четиримата старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха по лице и се поклониха дълбоко на Бога,

Откровение 5:8

И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите,

Съдии 13:20

Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята.