Соломон владееше над всички царства от реката Ефрат до филистимската земя и до египетската граница. И те донасяха подаръци и бяха подчинени на Соломон през всичките дни на неговия живот.
Плачът на Йеремия 1:1 - Библия ревизирано издание Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица! Цариградски Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица. Ревизиран Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица! Верен Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица. Библия синодално издание (1982 г.) Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица! |
Соломон владееше над всички царства от реката Ефрат до филистимската земя и до египетската граница. И те донасяха подаръци и бяха подчинени на Соломон през всичките дни на неговия живот.
А фараон Нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Йерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.
А Йоаким даде на фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от народа на земята от всеки според състоянието му, за да ги даде на фараона Нехао.
Той владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.
Имало е още и силни царе над Йерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които били плащани данък, мито и пътна повинност.
Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.
Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
където възлизат племената, Господните племена, според надеждите на Израил, за да славят името Господне.
Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?
о, ти, пълен с викове, шумни граде, весели граде? Убитите ти не бяха убити с меч, нито умряха в бой.
Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, тъй като аз бях без деца и самотна, заточена и скитница? И кой изхрани тези? Ето, аз бях оставена сама; тези къде бяха?
Отърси от себе си пръстта; стани, заробен Йерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, пленена дъще Сионова!
Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сион: Твоят Бог царува!
Не бой се, защото няма да бъдеш поругана; и не се смущавай, защото няма да бъдеш посрамена; защото ще забравиш срама, който си изпитвала в младостта си, и няма вече да помниш укора, който си носила като вдовица.
Защото така казва Господ: Пейте с радост за Яков и възкликнете за главния от народите; прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, народа Си, останалите от Израил.
Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, се закле на тях и мъжете им: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
и казаха на пророк Йеремия: Молим, нека молбата ни бъде приятна пред теб и се помолѝ за нас – за всички тези, които остават – на Господа, твоя Бог (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях
Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес.
Как се счупи и сломи чукът на целия свят! Как се превърна Вавилон в пустота между народите!
Аз ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали, и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.
Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израил. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!
Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.
Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици.
Тогава всички морски големци ще слязат от престолите си, ще отметнат мантиите си и ще съблекат везаните си дрехи; ще се облекат с трепет; на земята ще насядат, ще треперят всяка минута и ще се удивляват за теб.
Сине човешки, понеже Тир каза против Йерусалим: Охохо! Строши се онзи, който беше порта на племената! Обърна се към мене! Ще се напълня аз, след като запустя той!
Така казва Господ Йехова: Това е Йерусалим. Аз го поставих сред народите; и разни страни го обикалят.
Ще превърна градовете ви в пустиня и ще запустя светилищата ви, и няма да помириша дъха на благоуханните ви приноси.
А вас ще разпръсна между народите и ще размахам меч след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.
Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна в развалина, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръката си.
Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал ѝ дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя.