Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Плачът на Йеремия 1:1 - Цариградски

1 Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица.

Вижте главата копие

Ревизиран

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

Вижте главата копие

Верен

1 Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

1 Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

1 Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 1:1
38 Кръстосани препратки  

И владееше Соломон над всичките царства от реката дори до Филистимската земя и дори до пределите на Египет; и приносяха дарове, и бяха раби на Соломона през всичките дни на живота му.


И затвори го Фараон Нехао в Ривла в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и осъди земята на глоба сто таланата сребро и един талант злато.


А Иоаким даде Фараону среброто и златото; разписа обаче дан на земята за да даде среброто според заповедта на Фараона: изиска среброто и златото от людете на земята, от всекиго според разписването му, за да даде на Фараона Нехао.


И царуваше над всичките царе от реката до Филистимската земя и до пределите на Египет.


Имало още и крепки царе над Ерусалим, които владеяли над всичките които бяха оттатък реката; и им се плащало данък, мито, пошлина.


Имаше още и други да говорят: Ние над нивята и над лозята си взехме на заем сребро за царските данъци.


И тя дава голямо изобилие на царете които тури ти върху нас за греховете ни; и властвуват над телата ни и над скотовете ни според щението си; и ние сме в голямо утеснение.


Там възлизат племената, Племената Господни, според завещаното на Израиля, За да славят името Господне.


Как си паднал от небето, ти Сине на зората, Деннице! Съкрушил си се на земята, Ти който тъпчеше народите!


Ти, пълний с викове, Граде на метеж, граде на веселба, Убиените твои не бидоха с нож убити, Нито умреха в бой.


И вратата му ще охкат и ще плачат; И той ще лежи на земята напуснат.


Тогаз ще речеш в сърдцето си: Кой ми роди тях Като бях аз безчадна и пуста, Пленница и заточена? А тях кой изхрани? Ето, аз бях оставена сама: те де бяха?


Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се възпротивих Нито се върнах назад.


Оттърси пръстта: Стани, седни, Ерусалиме! Развържи узите си от врата си, Пленена дъщи Сионова!


Колко са прекрасни върху горите Нозете на оногоз който благовествува и проповедва мир! На оногоз който благовествува добрини и проповедва спасение, И говори Сиону: Бог твой царува!


Не бой се, защото не ще бъдеш поругана; И не се свени, защото не ще бъдеш посрамена; Защото ще забравиш посрамението на младостта си, И няма вече да помниш поношението на вдовството си.


Защото така говори Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главата на народите: Прогласете, похвалете, и речете: Спаси, Господи, людете си, остатъка на Израиля.


И закле им се Годолия синът на Ахикама, Сафановия син, и на мъжете им, и рече: Не бойте се да сте раби на Халдейците; населете се в земята и работете на Вавилонския цар, и ще ви бъде добро.


та рекоха на пророк Иеремия: Да бъде приятна, молим, молбата ни пред тебе, и помоли се за нас на Господа Бога твоего, за всичкия този остатък, (защото останахме малцина от мнозина, както очите ти ни видят,)


Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Вие видяхте всичкото зло което докарах върх Ерусалим и върх всичките Юдини градове; и, ето, те са пусти днес, и няма никой да живее в тях,


За то се изля гневът ми и яростта ми, и се разпали в Юдините градове и в улиците на Ерусалим; и станаха запустени и пусти както днес.


Как се счупи и съкруши Млатът на всичката земя! Как стана Вавилон запустение между народите!


И ще направя Ерусалим на грамади, селение на чакали; И градовете Юдини ще направя запустение, да няма обитатели.


Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им.


Как омрачи Господ Сионовата дъщеря в гнева си, Хвърли долу от небето великолепието на Израиля, И в деня на гнева си не вспомни за подножието на нозете си!


Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята.


Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Каменете на светилището се пръснаха по ъгловете на всичките пътища.


Венецът на нашата глава падна: Горко нам сега, защото сме съгрешили!


Тогаз всичките морски князове ще слязат от престолите си, и ще извадят мантиите си, и ще съблекат везаните си дрехи: ще облекат треперане: наземи ще седнат, и ще треперят въ всяка минута, и ще се удивяват заради тебе.


Сине человечески, понеже Тир рече против Ерусалим: О хохо! счупиха се вратата на народите! обърна се към мене! ще се напълня аз, запустя той!


Така говори Господ Иеова: Той е Ерусалим: Аз го турих всред народите И околните му страни.


И ще направя градовете ви пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ща да помириша уханието на благовонията ви.


А вас ще разсея между езичниците, и ще изтръгна след вас нож; и земята ви ще бъде пуста, и градовете ви пустиня.


Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си.


Колкото е прославила себе си и е разкошествувала толкоз мъки и скърб й дайте; защото казва в сърдцето си: Седя царица, и вдовица не съм, и скърб няма да видя.


Последвай ни:

Реклами


Реклами