И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
Йеремия 50:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Ще питат за Сион с лица обърнати към него и ще казват: Елате, да се присъединим към Господа във вечен завет, който няма да се забрави. Цариградски Ще питат за Сион С лицата си обърнати на там, и ще говорят: Елате и да се съединим с Господа В завет вечен който няма да се забрави. Ревизиран Ще питат за Сион С лицата си <обърнати> към него, <и ще казват>: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави, Верен Ще питат за Сион с лицата си насочени към него: Елате да се прилепим към ГОСПОДА във вечен завет, който няма да се забрави! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Те ще питат за пътя към Сион, накъдето е обърнат погледът им: „Елате, нека се привържем към Господ с вечен завет, който никога няма да бъде забравен.“ Библия ревизирано издание Ще питат за Сион с лицата си, обърнати към него, и ще казват: Елате да се присъединим към Господа във вечен завет, който няма да бъде забравен. Библия синодално издание (1982 г.) ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави. |
И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения, и това ще бъде вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.
Не е ли домът ми утвърден пред Бога? Защото Той е сключил с мене завет вечен, нареден във всичко и твърд. И не ще ли направи да процъфти всичкото ми спасение и всичкото ми желание?
А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израиляните оставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
И там ще има друм и път, който ще се нарече Път на святостта. Нечистият няма да мине по него, но ще бъде само за тях; пътниците – даже и глупави – няма да се заблуждават по него.
Приклонете ухото си и елате при Мене, послушайте и душата ви ще живее; и Аз ще сключа с вас вечен завет според верността и милостта, обещани на Давид.
В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом и те ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох в наследство на бащите ви.
Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си ходила; върни се, девице Израилева, върни се към тия твои градове.
Защото ще дойде ден, когато стражите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион при Господа, нашия Бог.
и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене;
Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте; и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Не щем да ходим по него.
Тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш, когато приемеш сестрите си – и по-големите, и по-малките от тебе. И ще ти ги дам за дъщери, но не според завета Ми с тебе.
И ще ги направя един народ в земята, върху Израилевите планини; един цар ще царува над всички тях; и не ще бъдат вече два народа, нито ще бъдат занапред разделени в две царства.
Тогава юдеите и израиляните ще се съберат заедно и ще си поставят един владетел и ще излязат от земята; защото велик ще бъде денят на Езреел.
После израиляните наново ще потърсят Господа, своя Бог, и царя си Давид; и ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост в последните дни.
Елате, да се върнем при Господа, защото Той ни нарани и Той ще ни изцели, порази ни, но ще превържераните ни.
Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;